АГЕНТ ГОЦЕ ИГРАЕ ЗА ОЛИГАРХИЯТА

  Мажоритарните избори са модерна тема. А за Първанов постоянен рефрен, който повтаря при всеки удобен случай.
Изборните техники не са познати за избирателя по простата причина, че политиката по принцип не му е по сърце вече твърде много години. За успокоение на българите, тези техники не се познават и от мнозинството от избирателите по света, така че той не би следвало да се чувства неудобно от подобно незнание.
Кризата на политическата система в България вече почти пълни 20-години след 10-ти ноември естествено предразполага към по-лесното приемане на привидно примамливи идеи, които по правило се оказват лъжливи. Като се започне с обещанията на СДС/ОДС, благите послания на БСП, омагьосващите, но откровени лъжи на Сакскобурготски и се стигне до безпардонния популизъм на Първанов. Като този, последният, за съжаление получи шанса да го прави най-дълго.
След като катонепрекъснато ставаме свидетели на посредствеността, която е захлупила като огромно мръсно и мазно петно политическата среда, съвсем естествено е надеждата изборът на личностите да изглежда примамлив. По простата причина, че избирателят е приел, че са му виновни партиите. Непрекъснатото внушение за вината на партиите дава резултат. Без никой да се замисля, че всъщност за тази боза има конкретни отговорни лица и всъщност те са виновните, а не партиите по принцип.
Съвременната демокрация се гради на принципа на партийното многообразие и състезание, и всички останали измислици, поне за сега, са обикновена глупост. Такава глупост са и внушенията за надпартийно, експертно правителство или каквато и да е друга измислица. Защото управлението е политика и няма такива експерти, които да са „независими” поне от собствените си политически пристрастия, които всеки нормален човек има без да членува в която и да е партия. Най-голямата глупост е да се очаква, че някакви граждански организации /в никакъв случай не омаловажавам дейността на тези организации в онази им мисия, която всяка една от тях и приела за себе си/ ще могат да излъчат управленски екип и да упражняват контрол върху парламента. Подобни идеи са чиста проба марксизъм-ленинизъм, според който след възцаряването на комунизма и отмирането на класовата борба трябваше да се възцари някакво комунистическо безпартийно гражданско общество. 
Гражданското общество в демокрацията, няма нищо общо с комунистичеката цел, но днешните социалисти разбират под същото понятие онова – марксистко-ленинското.
Но, да се върнем на изборите. Мажоритарните избори са най-несправедливите избори, които са измислени в политическата игра. Защото позволяват неравномерно представителство и твърде много възможности на управляващите да нагласят избирателните райони по начин, който удовлетворява единствено самите тях. Само при мажоритарните избори с по-малко спечелени гласове можеш да спечелиш изборите /Справка – Джордж Буш за І-вия му мандат и редица случаи във Франция/ На прост език казано, БСП и ДПС така ще разпределят избирателните райони, че да осигурят мнозинството си в повечето от тях, а с това и мнозинството в следващото народно събрание. Особено в настоящия момент при липса на изразено назмощие на друга партия /преднината на ГЕРБ не осигурява такова надмощие, което с хитро подреждане на избирателните райони да не може да бъде елиминирано. Именно това иска АГЕНТ ГОЦЕ. А не да бъдат избирани личности.
Всъщност Гоце стреля в няколко цели и случаят му предоставя печеливш резултат във всички случаи, ако мажоритарните избори бъдат въведени.
1.Запазване на ядрото от сегашната управляваща коалиция за още един мандат, като се увеличат ключовите позиции контролирани лично от него в парламент и правителство.
2. Пренареждане на основните играчи в БСП и подчиняване на цялата партия, което евентуално гарантира на Първанов премиерски пост след изтичане на мандата му или дори по-рано и провеждане на предсрочни избори за президент. 
3. В случай на провал в първите две цели, то избор на достатъчно депутати, които най-сетне основат негова лична партия, осигурят контролираща поиция за бъдещо мнозинство и самият Първанов поеме по пътя на Путин.
Защо при приемане на мажоритарна избирателна система Първанов ще осъществи поне един от горните варианти?
Защото една от най-големите слабости на мажоритарните избори е, че най-лесно осигуряват купуването на гласове без това да изглежда нито морално, нито законово нарушение. 
Какви са основните лостове за провеждането на кампания при мажоритарни избори:
1. Участие в медии – електронни и печатни. Съвременните медии могат да направят така, че чрез масирани внушения и реклама да бъде представен за ангел и най-големия престъпник, съответно той да бъде избран мажоритарно. Да, но тази реклама струва все по-скъпо и може да бъде платена само от два вида структури в България – партиите и олигархията.
Дори всички останали записали се кандидати да са по-свестни от този, човека на олигархията, то избирателите нямат да имат дори шанса да го разберат. Защото всички качествени кандидати няма да получат достъп да медиите по причина на недостиг на пари. За това по-горе казах, че купуването на изборите ще стане законно и дори привидно морално оправдано.  
2. Активисти. Партиите, дори по-малките имат хора. Хора, които да правят кампания, обучени добре или зле, но все пак добре познаващи „правенето” на изборите. А партиите ще подкрепят своите кандидатури, не на т.н. личности.
Кой друг може да осигури достатъчно активисти за кампания – олигарсите. Срещу заплащане. За онези, които те, олигарсите представят за личности.
Какво правят кандидатите личности в през това време? Ами нищо, освен на кварталната сбирка да оплюят мажоритарната система.  
 Като добавка предимство на партиите и олигарсите пред т.н.личности се явява още едно важно обстоятелство. В случая: най-голям работодател в България отново се явяват партиите и и олигарсите. Първите, защото контролират държавната администрация и служби.
Вторите – защото контролират управляващите в момента партии и в добавка огромен брой работници в контролираните от тях предприятия.
Това е истината за мажоритарните избори. А всички лелеяни мечти за избор на личности са красив блян, мираж или сън.
Мажоритарни избори се провеждат в страни, където има твърде много свобода, гарантирана не само от закона, но от самите общества, традиции и морал.
Да те действат добре в някои случаи – главно във Франция, Обединеното кралство и САЩ, но са твърде спицифични и отговарят на традиции от по няколко века. Не бива да се забравя, че тези именно три страни са създали, направили и упражняват съвременната демокрация. Там, при тях условията са различни от векове – като се започне от общественото структуриране, мине се през натрупаните и укрепнали традиции, отчете се неприкосновеността на свободата, неприкосновеността на частната инициатива, и се стигне да натрупаната естествена селекция на можещите, мъдрите и достойни представители. 
Агент Гоце играе „демократ”. Връща избирателния закон с предизвестен край – БСП и ДПС ще го претласуват. Нещата са договорени – връщането е заради играта, заради „образът на Президента”.
Мажоритарните избори имат много привърженици сред образованите хора, които очакват именно те да „пренаредят” политическата система. Това обаче няма и не може да се случи. Кризата в България не е в системата. Кризата е на партиите в България.
Когато у нас се появи истински демократична партия, създадена чрез естествено събиране на съмишленици, а не чрез „социална генетика” и подставени лидери, когато тази партия покаже с поведението си модел на демократично управление вътре сред своите членове – тогава ще се приеме и демократичен закон за изборите. Това става в онези страни, чиито модел искаме да копираме. 

ДЕСНИЯТ ИЗБОР НЯМА ДА СЕ СЪСТОИ

Някога по времето но комунизма един човек отишъл да си купи яйца. Влязъл в гастронома и започнал да избира. Продавачът го сепнал „Ей, какво правиш?”, „Искам 10 яйца и си избирам”, отговорил човекът. „Не може!” била строгата реплика. „Как така? Аз народни представители избирам, та едни яйца ли да нямам право да избера?”. Продавачът му подал един плик с яйца и му казал: „Ето ти десет яйца – избери си десет. Нали искаш да е както на изборите!”
Така и с изборите за десни народни представители стана. Но не във времето на комунизма, а по времето но „европеизма”, не преди 1989-та, а в 2009-та.
Иска десният избирател да си избере десните си представители, но другарите от АОНСУ му опаковаха какво да избира. Не дай Бог десният избирател да откаже – тогава насреща му ще се усмихне хитро Станишев – „Е, драги десни избирателю, разбра ли, че НИЕ сме на всеки километър? Това е то демокрацията. Имаш право да избираш. Както беше още по времето на Тато!”
Трудно е да се обясни на хора с болшевишки манталитет и най-естественото. Сега вече можем само да теоретизираме, какво би станало, ако ...нещата бяха следвали естествения си път. Следвайки най-нормалното – всеки да гласува за онази дясна партия, която одобрява, а след това в парламента да се намери онзи консенсус, който да доведе до разумно и добро управление. Вероятно и по-голямо представителство на десните би се постигнало, но не така мислят „социалните инженери”. Няма социологически инструмент, който да прогнозира с достоверност ефекта от създаването на предизборни коалиции, освен в периоди на крещяща криза, какъвто беше случая през 1997 год. Тогава изводите бяха, че ОДС е магията, която спечели изборите, а истината е, че избирателите бяха в безизходица и гласуваха против БСП. Спечелилите тогава отдадоха целия успех единствено на собствените си действия, без никога да направят спокоен и разумен анализ на рузултатите. Едно от обстоятелствата, което в последващи времена ги доведе до сегашното им състояние на борба за прескачане на изборната бариера. 
И тъй като тази година е година на Дарвин /200 години от рождението му/, не е лошо да припомним неговият основен извод – естественият подбор води до усъвършенстване, до развитие на по-добрия вид. Така и човекът се е появил. Вярно е, че от времето на Дарвин твърде много хора се опитват да променят естествения ход на нещата, но тъй като това все пак са хора, може да се приеме, че тези им опити са естественото развитие на човека.
Не така обаче стои въпросът с политическото социално инжерество и генетика. Нашите, български експиременталисти упорито отказват дясното да се развива по естествен път и непрекъснато ни приготвят поредното си творение, което да облечем в мандат на „народния” вот. Поредната дясна коялиция е новият експеримент, който трябва да спре естественото отмиране на недействителните десни.
Никой не може и не бива да отрича полезните неща, които ОДС свърши, но в същото време поредният грешен извод е, че реминисценцията на ОДС днес ще изиграе същия ефект. Най-малкото, което се забравя е, че ГЕРБ ще бъде носител на мандат, а не едва прехвърлилата бариерата коалиция на СДС-ДСБ. Голямата надежда остава ЕНП да катализира и регулира отношенията, но всичко това е само предположения. Те стават още по-несигурни, ако в коалицията се включат предизборно и вредните /за дясното пространство/ формирования като т.н.БНД и Новото време и цяла сюрия „присъдружни” партии-файтони. 
Защото, ако Костов и компания все пак са свършили нещо полезно за България, то споменатите две партии нямат подобни заслуги, освен личния принос на Кошлуков в събитията около 10-ти ноември 1989-та. Не и неговите „другарчета”, които бяха вкарани в парламента от Сакскобурготски и най-голямото, което свършиха е играта на карти с известния по онова време бос на мафията Иван Тодоров-Доктора. За приносът им към присвояването на имоти, което Сакскобурготски извърши няма нужда да се обсъжда. Групата на Свинаров, според самите костовисти беше за прокурор, така, че едва ли ще успеят да убедят десния избирател в полезността на „топлите” днешни отношения. Две годишното участие на компанията Свинаров-Панайотов в тройната коалиция е ясно доказателство за безпринципното им участие в политиката. Ако приемем, че това твърдение не е вярно, то следва, че са бавноразвиващи се – цели 6 години им бяха нужни да разберат какво правят Сакскобурготски, Доган и БСП.
Какво най-важно не направиха Костов и ОДС:
1. Не отвориха досиетата на ДС – още повече, направиха всичко възможно да имитират отварянето им и да блокират процеса с няколко отворени досиета. Костов назначи Бонев за министър на МВР и той си свърши работата перфектно. Малко по-късно Бонев направи необходимото за свалянето на Петър Стоянов.
2. Не потърсиха отговорност от правителството на Виденов за огромните финансови загуби. Нищо. Просто прикриха всички виновни.
3. Не направиха нищо за създаване на работеща съдебна система в България. Самият Костов назначи един болен човек за Главен прокурор.
4. Не направиха нищо за създаване на почтен и независим от БСП бизнес. 
Какво „лошо” направиха Костов и ОДС:
1. Още по време на първото си участие в правителството на Попов, Костов разреши противозаконно отварянето на казина, които станаха по-късно основните центрове на зараждащата се мафия.
2. Ако по времето на Беров се роди организираната престъпност, то Костов създаде олигархията. Как? Чрез приватизацията извършена от него, която беше подобрен вид на грабителството от времето на Виденов, наречено „масова приватизация”.
3. Създаде законът за компесаторките, чрез който бившите комунисти ограбиха онова, което по времето на сталинизма бащите им не бяха успели да направят. И така за дълъг период се ликвидира възможността на българите с нормален произход да укрепнат икономически. За да се установи властта на олигарсите.
4. Отново чрез приватизацията предаде енергетиката в ръцете на руските олигарси, което направи България напълно зависима от руските интереси на Балканите.
И двата списъка могат да бъдат продължени значително, но нека оставим допълненията на читателите, и се върнем на темата за изборите.
Най-лошото, което се случи с „обяздването” на дясното пространство, е че отново се отложи промяната, наречена сполучливо преди години от Надежда Михайлова „отваряне на прозорците”. Нужното за десницата пречистване и обновление няма да се състои. Не само като представителство в парламента, но още по-лошо – като участие в управлението, доколкото Б.Б. им позволи. 
Новите лица от ДСБ наистина привличат симпатии, но по-задълбоченото вглеждане открива повече хъс към властта, площадни лозунги и прекалено самочувствие, отколкото знания и ясни алтернативни политики. 
Несъмнено сключването на коалицията е премерен ход в условията очакванията на народ, който уважава единството, чиято родословна легенда е основана на силата на Кубратовата мъдрост. Народ, който е записал надслов на своя парламент „Обединението прави силата” не може да не изпитва тежнение към своята дълбока същност. Всичко това е така, но в целият стремеж към обединение, легендите и принципите имат значение съвсем в различно от ценностите на демокрацията и различието в съвременния политически живот. Защото онова обединение е в смисъла на националните идеали и стремежи, а различието в демокрацията осигурява напредъка и естествения подбор – подобно на онзи на Дарвин.
Пак в традициите на чисто българските нрави, от Европа се изсипват „мъдри съветници” от народната партия, които многогласово хвалят единството, без да изясняват, че в собствените им страни подобни предизборни коалиции не се случват – нито във Франция /където дори се допусна на на първи тур на президентски избори да има двама кандидати на голистката партия –Жак Ширак и Едуар Баладюр/, нито в Германия /където християндемократите загубиха мнозинството си, но поради липса на дясно ОФ/, нито в Обединеното кралство, нито в която и да е друга европейска държава.  
Десният избирател най-вероятно ще отиде за гъби, защото при тях поне има възможност да избира. Без опасност от отравяния, защото, той, десният избирател е знаещ.
Пишейки тези редове си припомням и края на вица от началото. Прибрал се човекът с избраните му яйца в къщи и решил да направи омлет. Чупил яйцата едно по-едно и ги хвърлял отвратен от миризмата...Оказали се запъртъци.