В естествения човешки живот балоните придружават обикновено празненствата - те са израз на веселие, приповдигнато настроение и обикновено в края на празненствата настава голямото пукане. Което е кулминацията на доволстото от хубавото настроение.
Балонът обаче е символ и на друго - надудост и празнота, която достигайки невъзможността да понася налягането издава пукот, предизвикващ подигравка или превъзбуден кикот у онези, които са очаквали естественото гърмене. Пукналият се балон се разпада на жалки парцалчета, които стават само за боклука.
Има и балони, които не се пукат - защото запушалката им или издиша, или изхвърчава неконтролирано нанякъде, от което следва смехотворно свистене. Тези балони става за "втора" употреба", но при повторното им използване обикновено запушалката така бива пристягана, че балонът се скъсва и неговото "битие" също приключва на бунището.
Празникът ГЕРБ отпреди две години беше осеян с безкрайно количество балони. И много от участниците в този празник се въодушевиха от шаренията и свежестта на очакваното въздигане в облаците. Повярвали бяха в приказни истории за красивия полет с балон. Не се вслушваха в човешкия разум и опит, който още отпреди близо век отказа хората от ползването на балона, дори и да бъде огромен като цепелин, за каквото и да било, освен за забавление.
Настъпилото изборно време в България предизвика масово пукане - пукане на балони - по-големи и по-малки, по-шарени или едноцветни. Отвсякъде се чува пукот или свисттене на неиздържащи запушалки. Очаква се пукането на цепелина - единствената тревога е, че такова пукане предизвиква пожар. А най-неприятното е, че нашите балони се оказаха пълни с мирилизлив газ - след пукането - смърди!
Няма коментари:
Публикуване на коментар