неделя, 17 юни 2012 г.

ОТКРИВАЩИТЕ „АМЕРИКА”

Слушам и гледам, чета и се дивя на разните медии – електронни и на „хартиен” носител. Като всеки българин, макар, че от години се заричам да се правя, че не съществуват. Оказва се, че няма как. И вероятно работещите в медии го разбират много добре. Личи от поведението им. Така се получава, че през целия този период на пост-комунистическата извратеност, в която живеем, все идни и същи „журналисти” ни тълкуват, обясняват и внушават „истината”. С ценната помощ на едни и същи „социолози”, псевдополитиолози, вечните ченгета от бившата ДС и откровени престъпници. И това тече, залива и прелива от ефир, екран и страниците на многотиражни парцаливи жълти, оранжеви, розови, но не и нормални вестници. По принцип трябва човек да е луд да тръгне срещу „четвъртата” власт – рискува да бъде унищожен за няколко дни. Но в тази лудница, която живеем ми става все едно дали съм или изглеждам луд. Най-малкото за да изкрещя, че четвъртата власт е с магарешки уши! И няма да изкопая дупка, за да заровя там възмущението си, а ще се опитам да го изкрещя тук в Интернета. Тези дни на мода са Любо „Пъпката” и „достолепният” Огнян Донев. Откриват нашите журналисти едни „страшни” работи, спомнят си изведнъж едни пикантерии отпреди двадесет и кусур години. Все една същите тези „журналисти” са били през цялото това време в полярната станция на Южния полюс. Забравиха, че интересите на Павлов още в зората на започващите „промени” бяха именно в медиите – започна се с проекта „Експрес” – вестник, радио и днешната „телевизия 7”. Говори се за Любо като за някакъв „чиновник” в общината. А същите тези журналисти много добре знаеха, кой е той и с какво се занимава. Израстна империята на Донев пред очите ни, но през всичките тези години журналистите се радваха на „вечно усмихнатия” кмет Софиянски и тиражираха чрез предаванията, интервютата и статиите си разпищолването на столицата без да им трепне окото – с оправданието, че за престъпленията има съдебна система. Тя дя отговаря. Четвъртата власт отговаря само за шоуто, за хапването и пийването по коктейли. За скандалите и за потушаването им. Откриват тези дни разни „истини” – за милиардерите, за офшорките и т.н. и т.н. А в същотото време рекламата на подобни продължава – със същата сила. Гледаме един „преуспял” и също толкава „достолепен” като Донев „бизнесмен” – някой си Николай Вълканов, който ни обяснява как инвестирал над 100 МИЛИОНА само във възобновяеми източици на електроенергия. И на среща му стои една „журналистка” и се възхищава. Ах какъв човек! Колко компетентен! Какъв мениджър! Вместо да го попита ОТКЪДЕ БЕ ДР.ВЪЛКАНОВ ТЕЗИ СТОТИЦИ МИЛИОНИ? И КОЙ ПЛАЩА ТАЗИ ЕНЕРГИЯ И НА КАКВИ ЦЕНИ? А онзи наглец пък обяснява какъв ХИДРОЕНЕРГЕТИК е Ахмед Доган! Как непрекъснато мислел за хидроенергетика и ходел с куфарче и комютър, за да изчислява. И как стотици признати в света хидроинженери българи не са успели да измислят как да се направи язовир на р.Тунджа, та онзи непрокопсаник без нужното образование се „сетил”! Та затова му и платил дребно хонорарче от един милион евро. И онази пак мълчи, и се усмихва – виж ти какъв „специалист” бил Доган! Нищо не бил помогнал Доган през държавата за Минстрой. А Онази не ще да попита например как Минстрой /който в историята си няма изграждане на язовирче-гьол дори/ стана изпълнител на стротелството на Цанков камък и защо крайната стойност на същият обект се увеличи НЯКОЛКОКРАТНО? Така може да си карам до безкрая. Примери, както казват комшиите – доскан докуз. Да върви шоуто, или както е по-модерно „летс дъ шоу гоу он”! След някой друг ден ще окрием нов „случай”, ново дърво израстнало в зениците ни през последните двадесет и няколко години, защото когато плевелът е бил само стръкче – ние сме го поливали и напоторявали с усилията на 4-тата власт. И когато вземе да се огледаме ще забележим, че гората от дървета е станала толкова гъста и дълбока, че изход не се вижда отникъде. И ако някога през 1989-та копаехме тунел и все очаквахме се види светлинката в края му, то тогава ни крепеше надеждата, че посоката е вярна и все някога светлинката ще блесне. В тази гъста гора обаче, накъдето и да погледнеш нищо не се мержелее, и в коя посока да тръгнеш? А нашите журналисти ще продължават да откриват неща, които отдавна са известни. Както някога е станало с Америка. И пак както тогава истинският откривател ще остане неизвестен. Този път благодарение на „журналистиката”.

Няма коментари:

Публикуване на коментар